Историято на гравирането

Първите доказателства за съществуването на шаблоните за гравиране са издълбаните ивици върху черупки на щраусово яйце, използвани като водни съдове в Южна Африка и датират от Каменната Ера около преди 60 000 години. Гравирането върху слонови кости е важна част от изкуството на Палеолита. Екземпляри на гравираните скални рисунки са открити от различни исторически периоди и култури.

Гравирани скални рисунки от Античността

Античност

Единственото приложимо гравиране на метал е плитката бразда, намерена в някои бижута от началото на първото хилядолетие пр.Хр. По-голяма част от гравирани декорации на антични златни пръстени или други предмети са произвеждани чрез гравиране или комбинация от гравиране и отливане на восък. Глиптика – древно изкуство за гравиране на полускъпоценни и скъпоценни камъни.

Египтяни

Античните египетски вази и гърнета са направени чрез пробиване и релефно гравиране. След като съдът е издълбан и оформен в окончателния си вид, външната страна се изглажда с абразивен материал като пясък. Съдовете са често гравирани с медни резци, като гравюрите изобразяват въжета и мрежи, често използвани инструменти в древното египетско общество. Без значение колко са красиви финалните гравюри, египтяните ги покриват с боя.

Мезотинто и картини

Едно от важните събития в историята на гравирането е създаването на техниката мезотинто в 17-ти век. Този процес е полезен за създаване на картини, благодарение на способността да се улавят финните нюанси на светлите и тъмните тонове.
Мезотинто най-често се осъществява чрез меден лист. Повърхността на листа се третира с криво острие с назъбен край. Това острие се придвижва и притиска по продължението на цялата повърхност, създавайки малки издатини и/или дупчици, които могат да задържат мастило. Прехвърлянето на шаблона върху листа се осъществява като за светлите области е необходимо да се обработят на ръка. Така без точки, тези области не могат да задържат мастило и се оформя картината.

Резултат от мезотинто