Лазерно гравиране

Лазерното гравиране, и лазерното маркиране, е техника за пренасяне на гравюра(текст и/или изображение) върху твърда метална(стомана, мед, злато, сребро) и неметална(дърво, пластмаса, стъкло, порцелан, кожа) солидна повърхност, използвайки лазерен лъч. Металните обекти могат да бъдат маркирани перманентно с висок контраст, висока резолюция за лога, бар-кодове, идентификации, без нараняване на повърхността.

Машини за лазерно гравиране

Машината за лазерно гравиране се състои от 3 части: лазер, контролер и повърхност. Лазерът е „моливът“ – лъчът, който се излъчва, позволява на контролера да прехвърля изображенията върху повърхността. Контролерът, най-често компютър, контролира посоката и скоростта на движението и мощността на лазерни лъч.

Поколения

При първо поколение, става въпрос за X-Y маса, където детайлът е стационарен и лазерът се движи по X- и Y-направления, насочвайки лазерния лъч по вектор. В някои случаи лазерът е неподвижен, а детайлът се движи. В други случаи детайлът се движи по X-, а лазерът по Y-направление.
При второто поколение, детайлът може да е цилиндричен, където лазерът се движи по тънка спирала и включва/изключва лазерния пулс за да създаде желаното изображение на растерна база.
При третото поколение, и лазерът и детайлът са фиксирани и огледала отразяват лазерния лъч към повърхността на детайла. Лазерно гравиращите машини, използвайки тази технология могат да работят и в двата режима: векторен и растерен.

Read More

Гравиране на стомана

 

 Що е то?

Гравирането на стомана е техника за печатане на изображения на базата на стомана вместо мед. Тази техника се използва повече за репродукции, отколкото артистични цели. Гравирането на стомана е създадено за печатане на банкноти. По-късно то замества комерсиални техники като дърворезба, медно гравиране и литография. Всички изображения в Енциклопедия Британика от 1911 са стоманени гравюри.

Read More

Гравиране на медни плочи

Гравирането на медни плочи е процес на дълбок печат и издълбаване на скица на твърда повърхност. Повърхността на медната плоча, дебела 1-3 мм, е загладена преди гравирането и е покрита с тънък слой лак, креда, сажди или восък. Изчертаването се извършва в огледално изображение на този слой, след това линиите се издълбават в метала с гравьорско длето. Металните стружки се отстраняват. Получените повърхности са с гъсти линии. Ръбовете от двете страни на гравираните бразди с премахват със стъргалка, въпреки че те могат да бъдат оставени за да създадат частичен ефект при принтирането. Преди печатането, плочата се нагрява и покрива с мастило. Топлото мастило прониква добре във вдлъбнатините и запълва линиите и текстурите на чертежа. Останалата част от плочата се почиства. Медната плоча се притиска с печатарска преса на навлажнена хартия, която просмуква мастилото от вдлъбнатините в плочата.

Техниката „гравиране на медна плоча“ е много точна, изискваща време и изморителна за гравьора, който има нужда от много сили за този процес. Прочутата медна гравюра „Рицар, Смърт и Дявол“ е отнела на Албрехт Дюрер повече от 3 месеца за да я създаде. Характерните черти на медните гравюри са фини линии, богатство на детайли, меки контрасти, въпреки това нямат действителни градации на тона. Разглеждането под лупа разкрива, че линията в началото е тънка като косъм, после набъбва, само за да стане пак тънка. Тази линия е типична за гравирането на медни плочи и на френски се нарича „taille“. При този метод не се образуват светлосенки както е при технологията на гравиране, при която изображението се получава от множество точки. Ръбовете на линиите са гладки, докато при офорт са груби, заради разяждане от киселина.

Техниката „медното гравиране“ се използва за първи път през 1430 в Северна Германия. Тя е втората най-стара техника за печатане след гравирането на дърво. По това време гравирането на медни плочи осигурява сравнително икономичен метод за възпроизвеждане.
През 15-ти век медното гравиране е открито като самостоятелно средство за изразяване. Мартин Шонгауер прави тази техника известна, но тя постига върхова точка в творение на Албрехт Дюрер, който научава гравирането на медна плоча от Шонгауер и по-късно го революционизира.

През 16-ти век процесът на медното гравиране е рационализиран и масовото производство става възможно. Разцветът на това изкуство е през периода Барок. Петер Паул Рубенс наема множество гравьори на медни плочи за да създадат графични репродукции на неговите картини. Те са свързани като каталози и изпращани в цяла Европа за да рекламират работилницата му.

Към края на 18-ти век медното гравиране е заместено от гравирането на дърво, което е представена като по-евтина техника за възпроизвеждане.



Източник: http://www.kettererkunst.com/

Read More

Историято на гравирането

Първите доказателства за съществуването на шаблоните за гравиране са издълбаните ивици върху черупки на щраусово яйце, използвани като водни съдове в Южна Африка и датират от Каменната Ера около преди 60 000 години. Гравирането върху слонови кости е важна част от изкуството на Палеолита. Екземпляри на гравираните скални рисунки са открити от различни исторически периоди и култури.

Гравирани скални рисунки от Античността

Античност

Единственото приложимо гравиране на метал е плитката бразда, намерена в някои бижута от началото на първото хилядолетие пр.Хр. По-голяма част от гравирани декорации на антични златни пръстени или други предмети са произвеждани чрез гравиране или комбинация от гравиране и отливане на восък. Глиптика – древно изкуство за гравиране на полускъпоценни и скъпоценни камъни.

Египтяни

Античните египетски вази и гърнета са направени чрез пробиване и релефно гравиране. След като съдът е издълбан и оформен в окончателния си вид, външната страна се изглажда с абразивен материал като пясък. Съдовете са често гравирани с медни резци, като гравюрите изобразяват въжета и мрежи, често използвани инструменти в древното египетско общество. Без значение колко са красиви финалните гравюри, египтяните ги покриват с боя.

Мезотинто и картини

Едно от важните събития в историята на гравирането е създаването на техниката мезотинто в 17-ти век. Този процес е полезен за създаване на картини, благодарение на способността да се улавят финните нюанси на светлите и тъмните тонове.
Мезотинто най-често се осъществява чрез меден лист. Повърхността на листа се третира с криво острие с назъбен край. Това острие се придвижва и притиска по продължението на цялата повърхност, създавайки малки издатини и/или дупчици, които могат да задържат мастило. Прехвърлянето на шаблона върху листа се осъществява като за светлите области е необходимо да се обработят на ръка. Така без точки, тези области не могат да задържат мастило и се оформя картината.

Резултат от мезотинто

Read More

Гравиране - що е то?

Гравирането е метод за пренасяне на текст или изображение върху разновидни метални(сребро, злато, стомана) и неметални(стъкло, кожа, текстил, керамика, порцелан, дърво) повърхности, чрез създаване на изпъкнали и вдлъбнати области. Резултатът от този механичен процес се нарича гравюра. Много често гравюрата се бърка с литографията. Основната разлика между тях е, че докато гравюрата може да се приложи върху хартия чрез дълбок печат, то литографията разчита на плоския печат.

Традиционното гравиране, с гравьорски резец или машини за гравиране, продължава да се практикува от златари, оръжейни майстори, гравьори и други, докато съвременните индустриални техники като лазерно гравиране, или още лазерно маркиране, имат по-широко приложение.

Съвременно приложение

• Брачни халки – посредством ръчното или машинното гравиране е възможно нанасянето на имената или инициалите на младоженците, датата на сватбата или някоя романтична, религиозна или забавна фраза;
• Уникални подаръци- подаръците показват отношението ни към хората и колкото са по-уникални подаръците ни, то хората около нас по-добре разбират колко ги ценим. Гравирането може да превърне всеки обикновен обект като например химикал, запалка, чаша или ключодържател, в неповторим уникален подарък за близък човек или бизнес партньор;
• Индустриално приложение- Лазерното гравиране намира широко приложение и в индустрията. Често е предпочитан метод за маркиране на серийни номера, лого и данни на производителя и подобни, поради издръжливостта на нанесения отпечатък на всякакви външни влияния.

Гравирана халка

Read More