Гравирането на медни плочи е процес на дълбок печат и издълбаване на скица на твърда повърхност. Повърхността на медната плоча, дебела 1-3 мм, е загладена преди гравирането и е покрита с тънък слой лак, креда, сажди или восък. Изчертаването се извършва в огледално изображение на този слой, след това линиите се издълбават в метала с гравьорско длето. Металните стружки се отстраняват. Получените повърхности са с гъсти линии. Ръбовете от двете страни на гравираните бразди с премахват със стъргалка, въпреки че те могат да бъдат оставени за да създадат частичен ефект при принтирането. Преди
печатането, плочата се нагрява и покрива с мастило. Топлото мастило прониква добре във вдлъбнатините и запълва линиите и текстурите на чертежа. Останалата част от плочата се почиства. Медната плоча се притиска с печатарска преса на навлажнена хартия, която просмуква мастилото от вдлъбнатините в плочата.
Техниката „гравиране на медна плоча“ е много точна, изискваща време и изморителна за гравьора, който има нужда от много сили за този процес. Прочутата
медна гравюра „Рицар, Смърт и Дявол“ е отнела на Албрехт Дюрер повече от 3 месеца за да я създаде. Характерните черти на медните гравюри са фини линии, богатство на детайли, меки контрасти, въпреки това нямат действителни градации на тона. Разглеждането под лупа разкрива, че линията в началото е тънка като косъм, после набъбва, само за да стане пак тънка. Тази линия е типична за гравирането на медни плочи и на френски се нарича „taille“. При този метод не се образуват светлосенки както е при технологията на гравиране, при която изображението се получава от множество точки. Ръбовете на линиите са гладки, докато при
офорт са груби, заради разяждане от киселина.
Техниката „медното гравиране“ се използва за първи път през 1430 в Северна Германия. Тя е втората най-стара техника за печатане след гравирането на дърво. По това време гравирането на медни плочи осигурява сравнително икономичен метод за възпроизвеждане.
През 15-ти век медното гравиране е открито като самостоятелно средство за изразяване. Мартин Шонгауер прави тази техника известна, но тя постига върхова точка в творение на Албрехт Дюрер, който научава
гравирането на медна плоча от Шонгауер и по-късно го революционизира.

През 16-ти век процесът на медното гравиране е рационализиран и масовото производство става възможно. Разцветът на това изкуство е през периода Барок. Петер Паул Рубенс наема множество гравьори на медни плочи за да създадат графични репродукции на неговите картини. Те са свързани като каталози и изпращани в цяла Европа за да рекламират работилницата му.
Към края на 18-ти век
медното гравиране е заместено от гравирането на дърво, което е представена като по-евтина техника за възпроизвеждане.
Източник:
http://www.kettererkunst.com/